Постинг
25.06.2007 19:17 -
Ехото
Луис Агасис - блестящ швейцарски учен, живял през втората половина на 19 век. Съвременниците му го описват като прекрасен човек. Самият той разказва една поучителна случка от детството си.
Един ден майка му го завела на място, наречено Долината на ехото. В края на долината бил помолен да каже нещо. Луис не знаел какво точно, затова просто извикал:
- Кой си ти?
- Опитай още веднъж, синко - казала майката - но този път колкото можеш по-високо!
Луис си поел дъх и с цяло гърло извикал:
- Кой си ти?
До него долетели думите:
- Кой си ти?
Луис никога преди това не бил чувал ехо. Помислил си, че някакво друго момче стои на другия край на долината и му се подиграва. Това никак не му харесало и много се разсърдил, че някой го имитира.
- Ти си лош! - извикал гневно в отговор.
- Ти си лош...- отвърнало ехото.
Тогава Луис още по-силно извикал:
- Мразя те!
- Мразя те...- отговорил някой също така силно.
Като чул това Луис много се изплашил. Никой досега не се бил отнасял така нелюбезно с него. Разплакан, побързал да се гушне в майка си.
Майката на Луис прегърнала малкия си син и го посъветвала:
- Защо не му кажеш нещо мило? Може би пък тогава и гласът от другата страна ще ти каже нещо хубаво.
Затова Луис извикал:
- Искам да ти бъда приятел.
До него долетяло ехото:
- Искам да ти бъда приятел.
Така Луис научил, че думите, които изговаряме, обикновенно се връщат към нас.
И едно клипче за завършек ;)
Един ден майка му го завела на място, наречено Долината на ехото. В края на долината бил помолен да каже нещо. Луис не знаел какво точно, затова просто извикал:
- Кой си ти?
- Опитай още веднъж, синко - казала майката - но този път колкото можеш по-високо!
Луис си поел дъх и с цяло гърло извикал:
- Кой си ти?
До него долетели думите:
- Кой си ти?
Луис никога преди това не бил чувал ехо. Помислил си, че някакво друго момче стои на другия край на долината и му се подиграва. Това никак не му харесало и много се разсърдил, че някой го имитира.
- Ти си лош! - извикал гневно в отговор.
- Ти си лош...- отвърнало ехото.
Тогава Луис още по-силно извикал:
- Мразя те!
- Мразя те...- отговорил някой също така силно.
Като чул това Луис много се изплашил. Никой досега не се бил отнасял така нелюбезно с него. Разплакан, побързал да се гушне в майка си.
Майката на Луис прегърнала малкия си син и го посъветвала:
- Защо не му кажеш нещо мило? Може би пък тогава и гласът от другата страна ще ти каже нещо хубаво.
Затова Луис извикал:
- Искам да ти бъда приятел.
До него долетяло ехото:
- Искам да ти бъда приятел.
Така Луис научил, че думите, които изговаряме, обикновенно се връщат към нас.
И едно клипче за завършек ;)
Следващ постинг
Предишен постинг
доста поучително
цитирай"В затаения проход за вятъра няма преграда.
Върху зъбер велик - недостъпно велик,
си живеело весело ехо в планинска прохлада.
И отвръщало винаги с вик на човешкия вик" :))))
В.Висоцки
цитирайВърху зъбер велик - недостъпно велик,
си живеело весело ехо в планинска прохлада.
И отвръщало винаги с вик на човешкия вик" :))))
В.Висоцки
е втъкана нишката на майчиното присъствие. Благодаря ти "Шазам" за стиха от Висоцки.
цитирай
4.
dragosakos -
Боже, колко си прав!
26.06.2007 10:08
26.06.2007 10:08
Наистина понякога (за да не кажа никога) не съзнаваме, че каквото кажем или направим ни се връща със същата сила.
Благодаря ти за доброто утро!
:-)))
цитирайБлагодаря ти за доброто утро!
:-)))
Благодаря за удоволственото припомняне!
Усмивка. Вятърна.
цитирайУсмивка. Вятърна.
па били и вятърни :))) Пожелавам ти лек бриз в днешният ден.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4075
Блогрол
