Харесвам едно стихотворение на Фикри:

"Притча"

Пътник огладнял поиска хляб.
Имахме два топли и един от миналите дни.
Верен на човешкия си нрав -
сухия му дадох.
През ноща сънувах татко.
Уморен и гладен ми се стори,
та предложих му да хапне.
Той отказа: Синко,
оня сух хляб, дето ми го даде,
във торбата ми е още...

Много размисли поражда...
Благодаря, че го сподели!:)

Ако можем да правим добро, а не го правим....грях правим!
Хубав ден!:)

Мого мъдрост има в тези стихове.Присъщо е на човека да проявява егоизъв.Бог обаче ни е дал примери в които ни показва, че има щастие в това да даваш Притчи 14 :21 -."Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен."

ме кара да се чувствам виновен... Истинско е!

Един старец вървял из едно село и си повтарял: "Кой каквото прави - на себе си го прави!" Чула го жената на един богат селянин. Думите му никак не й се понравили и тя му омесила питка, но с отрова. Когато старецът минал покрай дома й, тя му дала питката, като си мислела, че ще се отърве от него. А той й казал: "Кой каквото прави, за себе си го прави" и тръгнал по пътя си. Възрастният човек стигнал до една гора, където видял един конник да препуска към него. Младежът бил изморен, спрял и попитал стареца дали има в себе си нещо за хапване. Дядото разделил погачата, която му дала жената на богаташа. И като се прибрал у дома, синът паднал в ръцете на майка си. "Какво ти е, синко? Да не си ял нещо?" - попитала тя. "Да, един добър старец ми даде да ям от неговата погача и ми каза, че кой каквото прави, за себе си го прави." Майката разбрала какво е направила. И разбрала думите на мъдрия човек. Кой каквото прави - за себе си го прави!