Преди години, когато работех в една мандра, по време на обедната си почивка, както обикновенно, след като си хапнах сладко, потърсих нещо за четене. Намерих един вестник и ...

"Било зима. Неделя. Едно бездомно момче се скитало из града да намери къде да се скрие от студа и глада. Влязло в един недобре пазен строеж на сграда. Обиколило навсякъде по етажите и накрая явно изморено се сгушило в един от ъглите да си почине. На другия ден било намерено там от работниците - сънуващо вечния си сън. Най - странното е, че до него намерили още едно мъртво същество - красив, бял гълъб. За компания."

Него ден не бях на себе си.

но и много красива... знаеш ли, това момче не е заспало и отпътувало само... имало е своя гълъб... може би той се е опитвал да го стопли, кой знае...

си остана загадка тази история. Иначе винаги когато се сетя за нея ми става тъжно.

Какво ли са си казали..?

А може би в тъжната красота са скрити най-дълбоките и съкровени истини?......

...това ме мотивира да мисля какво мога да направя за такива хора , които са в такива крещящи нужди. Ние можем да помогнем...стига да търсим начини.
Желая ви всичко добро! Прекрасен ден утре! :)