Има едни малки птички, много малки.
 
"Тежки" са до 2 грама.

 Обичат много нектара и изглежда е основната им храна.


Нежни душички са. Другата им особеност е голямото им сърце, доколкото разбрах, заемало почти половината от телесната кухина.
Нощем от ниската температура изпадат в състояние, подобно на летаргията.
Има сред нас хората и такива, колиброподобни - "малки", незабелижими, с голямо сърце и много чувствителни.
С една дума можеш да ги унищожиш.

Но сред нас, освен колибри, има и соколи, орли, лешояди и т.н. ;)

Харесва ми :) И съм съгласна в общи линии с него, с изключение на едно:
финалното "С една дума можеш да ги унищожиш."
Не мисля така... Комуто Бог е дал (или който е постигнал, не зная как е по-провилно да го кажа...) голямо и чувствително сърце, нему е дал и сили... неизчерпаеми и неподозирани (и за самия им носител ...до един момент) сили да устоява, да издържа, да не бива "унищожен" (освен за мъничко може би...), да възкръсва от пепелта си, заради любовта си... и да стане толкова силен, че да дава и да закриля... все още слабите....
Така мисля аз :))) (не са толкова крехки онези хора, за които пишеш тук, и сред които бях и аз)

сърце и да падне винаги ще намери сила да се изправи и продължи напред и именно любовта в сърцето му ще го води в студеното и непрогледно понякога време и топлината, която отдава то ще разтопява студенина, в него и около него и ще я превръща в огън...

Много ми хареса постинга ти... и най-вече сравнението в края..:)

всички. Прави сте! Но и съм бил свидетел как от една дума човек рухва и започва да крее, да гасне...
В следващия постинг ще пиша за нещо, което ме вълнува отдавна - творческия заряд в словото.

действително могат да бъдат унищожени само с една лоша дума и не защото са слаби, а защото много вярват на тези, които обичат.
:)

Затова трябва да внимаваме какъв смисъл влагаме, когато ги изричаме. Хората с големи сърца биха простили, биха се усмихнали, сякаш нищо не е станало и биха продължили напред