Пусти емоции, все по трудно ми става с тях....

(както си го описал)
За жалост, човек наистина е способен на такива крайни състояние (психо-физическо-емоционални), които могат да бъдат просто ужасни... И наистина никой не е застрахован срещу такъв изблик... Не само в лудница, навсякъде можем да станем свидетели на безумни изпълнения... От чужда, но и от наша страна... Много мъчно ми става в такива моменти... За хората въобще (вкл. и за мен си)... Че притежаваме и такава огромна слабост, и "пробойна", наред с много висши качества като благородство, дойстойнство, любов....
Това са си един вид "бесове" (и монасите така ги наричат)... И в Библията са споменати мисля... И Достоевски е озаглавил един свой роман така...

Поздрави, необходима тема...

ти ме уплаши!!! Обладаване от бесове - това е ужас. Наистина права си, че те могат да използват емоциите ни като вход, като "пробойна",но това е друга тема. Постинга ми беше по-скоро за нетрайно силно изригване на емоция, което досега не се е случвало на вид стабилни по характер хора. Както и да е, благодаря че се включваш на теб и на секира пожелавам лека вечер.

Съжалявам, че съм те уплашила с тия мойте "бесове", но за тях се сетих, четейки поста ти ;)
А иначе- няма ВИНАГИ СТАБИЛНИ ХОРА, това със сигурност го знам... Твърде трудно е да си човек, твърде труден е живота понякога, за да има абсолютно стабилни и "неизбухващи" никога хора...

Поздрави от мен :))

не съм много съгласен с теб. Познавам хора като скали, други ледени като айсберзи, с характери твърди. Иначе погледнато дългосрочно (цял живот), възможно е да избухнат веднъж-дваж ;).

по въпроса ;))
Все пак си запазвам /личното/ мнение, че има само хора, които си мислят че са твърди и по-неузвими от останалите, но не и такива, които наистина СА...

Лека вечер :)*

Имало е случаи в които съм била изненадана от реакцията на човек , който съм смятала за стабилен в емоционално отношение и наистина учудването ми е било голямо.В такива моменти онемяваш и се питаш това наистина ли е този човек!.А що се отнася до мен, наистина се страхувам , защото имам такива моменти в които ме залива такава вълна на ярост , че чак аз се страхувам от себе си.Затова се моля на Бог наистина да имам сили да овладея това и да проявявам самоконтрол .

темата е много интересна, но едва ли "Единственото средство за предпазване от бъдещи емоционални разтърсвания е да си направим дълбока самооценка и равносметка след преживян такъв изблик."

Емоционалните изблици могат да са както спонтанни (и тогава помагат съвсем други неща), така и реактивни, предизвикани от нещо - не винаги е известно обаче от какво са предизвикани тези вторите и започват да се третират като първите, което си е грешка... и т.н.

Темата е професионална... затова аз спирам дотук...;)

Може и да си прав ;) Пътя на себепознанието е много дълбок, дори и за професионалисти, но не пречи сами да се потопим и да търсим, нали!?

... най-грандиозното изразяване на собствения ни дух. Идвайки от латинското "emotion" - движение "отвътре-навън" на собствените чувства, облечени в мисли към света, емоцията е най-яркото присъствие на живеца в нас. Хората са прекрасни когато са истински в емоционалните си изблици и неподправена спонтанност.
Изразяването на емоции е единственото, което ни отличава от животните. Емоционалните хора са солта на земята! Няма поет, артист, бард, художник, откривател... и т.н, и т.н...., който да е опериран от емоции. Дори гневът е Огънят отвътре... Да се сърдиш на човек, че изразява емоциите си, а не ги подтиска е все едно да забраниш на Земята да освобождава напрежението с онзи пистолетен изстрел наречен Земетресение или избухване на Вулкан. :))) Вероятно ви звучи като страхотия или пресилена метафора, но не е, защото в силата на огъня или в емоцията се съдържа красотата на Природата.
Както е казал Дако "... подтисната емоция е бомба със закъснител, която може да те взриви отвътре".
Ей... беше ми съвсем, съвсем приятно! :))) Хубава тема!

ми е приятно, че се отби тук да споделиш какво мислиш. Остани със здраве.