За живота
така сладък и скъп,
и мил,
кога чезне като струйка дим
над мъждеещ въглен - ще пея.

Пълен със суета
и смисъл,
радост и мъка,
борба и мир...

Даден,
без да го искаш
отнеман,
с агония за още.

Животът
лодка в морето
плуващ между две бездни.

С парче хляб
и дом
и приятели верни
колко му трябва на човек?!

Обичам те живот
такъв, какъвто си
горчиво-сладък.

Много нагорчава понякога,но така като се замисля и аз си го обичам моя.В повечето случаи.Хубав пост.