През далечната 1940 година, Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания, отлетял за главната квартира на френското правителство в Тур и се опитал да вдъхне кураж на обезсърчените съюзници да продължат борбата срещу настъпващите германци. Услията му били напразни.Френската армия била разбита, правителството в криза. а бъдещето безнадеждно.
Връщайки се в Англия, Чърчил докладвал нерадостната картина в цялата й яснота и тежест. Накрая завършил доклада си с думите: "Сега знаем, че сме изправени срещу Германия напълно изолирани. Ние сме сами."
След това оглеждайки се наоколо, казал следното:
"Намирам това за много вдъхновяващо!"
Той почерпил вдъхновение от безнадеждното положение! Куражът му въпреки лошите обстоятелства и предстоящото поражение, се оказал заразителен. Той наелектрезирал и възпламенил целия британски народ, като го подбудил към действие.

това е наистина добър мениджмънт :)))

Аз имам една друга история, която не е силна като тази, но е в същия дух.
Случката се развива преди 3 години и се прави телефонна кампания за проучване потребителски нагласи. Хората са от третата възраст. Хората, които работят на телефона, разговаряйки и търсейки определени хора, разбират че те са починали и желанието им за работа отива по дяволите. Мениджърът на екипите обаче взема решение и на една голяма дъска изписва имената на екипите, казвайки "Ако имате случай с починал човек, го отбелязвайте на дъската, а след като приключи проучването този екип, който има най-много мъртъвци ще спечели специална награда" и това върна хората в играта, някои от тях даже казваха "Добър ден, търся г-н Х...той жив ли е?"
Но да, винаги можеш да използваш някоя привидн безнадежна ситуация и да извлечеш позитивното от нея :)))

се проявява в безнадежността!

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Д.Дамянов

не съм го чел това стихотворение и ми дойде като подарък. Още веднъж благодаря.

Моля, и други ще ти пратя, само пиши постове, че да се подсещам за нови стихчета:)

Имам си значи един фен ;)
Аз на него постове, той на мен стихове - ехааа и това ако не е далавера, здраве му кажи :)))