Постинг
15.09.2007 00:19 -
Бунтът на децата
Автор: blagorodnik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 894 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2009 08:40
Прочетен: 894 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 20.06.2009 08:40
Тази вечер проведох разговор с мой приятел по Skype-то за взаимоотношения родители-деца. Бях упрекнат, че не съм строг и по-късно ще си патя от липсата на дисциплина.
Няма да се оправдавам, нито да се разпостирам върху проведения разговор. Само искам да нахвърля някои мисли за основните линии, които следвам при възпитание и считам за общовалидни.
Най-важното за мен при възпитанието на едно дете е постоянното и ненатрапчиво наблюдение. Внимание върху постъпки, думи и емоции. Не става дума за задушаващия контрол или стягащата примка на диктата. Живеещите под похлупак са хилави, а вървящите по релси - ограничени. Когато детето е до теб, то има нужда от рамо и подкрепяща десница, а не тегнещ хомот от правила, норми и изисквания, които така и не може да запомни. За едно дете всичко е игра, затова играейки можем да го научим на много важни уроци за живота - уроците на уважение към другите в играта, за правилата без които самата игра престава да бъде игра, за честността, за успехите и пораженията. Вниманието което отделяме е като към партньор, който в момента се учи и скоро ще тръгне редом с нас. Малкия човек до нас е неопитен и има постоянна нужда от водач, от любящ и мъдър ръководител, а не от пъдар или надзирател.
Второто жизненоважно правило при възпитанието е свещенното право на всеки човек на собствен избор. Детето е личност, динамично изграждаща се. Нека се запознае с това право като му давате възможността да прави избор. Избирайки, малкия човек неминуемо ще се запознае с болката от наказанието или последиците. Давайки му правото на избор, детето се чувства свободно и се научава да поема отговорност. Свободата съдейства за разностранното развитие на всички положителни качества. Усещайки свободата която има, ще се научи да преценява между добро и зло, и впоследствие да носи отговорност за взетите решения.
Наказанието е пряко свързано с избора. Обяснявайки подробно защо не одобрявате дадена постъпка или дума, му дайте възможност само да избере наказанието си от посочени от вас две или три. Но това важи само за леки провинения. За тежки случаи съответстват тежки наказания. След наказанието никога не пропускайте да подчертаете любовта си изразена в съчувствие и съпричастност - нека разбере, че сте били принудени да постъпите по този нежелан и за двама ви, но наложителен начин.
Всяко дете си е уникално само по себе си и не може да се даде универсална система на възпитание, но опознавайки го в израстването му, действайки с полагащото му се уважение и любов, можем да предотвратим много грешки и бъдещи взаимни страдания.
Няма да се оправдавам, нито да се разпостирам върху проведения разговор. Само искам да нахвърля някои мисли за основните линии, които следвам при възпитание и считам за общовалидни.
Най-важното за мен при възпитанието на едно дете е постоянното и ненатрапчиво наблюдение. Внимание върху постъпки, думи и емоции. Не става дума за задушаващия контрол или стягащата примка на диктата. Живеещите под похлупак са хилави, а вървящите по релси - ограничени. Когато детето е до теб, то има нужда от рамо и подкрепяща десница, а не тегнещ хомот от правила, норми и изисквания, които така и не може да запомни. За едно дете всичко е игра, затова играейки можем да го научим на много важни уроци за живота - уроците на уважение към другите в играта, за правилата без които самата игра престава да бъде игра, за честността, за успехите и пораженията. Вниманието което отделяме е като към партньор, който в момента се учи и скоро ще тръгне редом с нас. Малкия човек до нас е неопитен и има постоянна нужда от водач, от любящ и мъдър ръководител, а не от пъдар или надзирател.
Второто жизненоважно правило при възпитанието е свещенното право на всеки човек на собствен избор. Детето е личност, динамично изграждаща се. Нека се запознае с това право като му давате възможността да прави избор. Избирайки, малкия човек неминуемо ще се запознае с болката от наказанието или последиците. Давайки му правото на избор, детето се чувства свободно и се научава да поема отговорност. Свободата съдейства за разностранното развитие на всички положителни качества. Усещайки свободата която има, ще се научи да преценява между добро и зло, и впоследствие да носи отговорност за взетите решения.
Наказанието е пряко свързано с избора. Обяснявайки подробно защо не одобрявате дадена постъпка или дума, му дайте възможност само да избере наказанието си от посочени от вас две или три. Но това важи само за леки провинения. За тежки случаи съответстват тежки наказания. След наказанието никога не пропускайте да подчертаете любовта си изразена в съчувствие и съпричастност - нека разбере, че сте били принудени да постъпите по този нежелан и за двама ви, но наложителен начин.
Всяко дете си е уникално само по себе си и не може да се даде универсална система на възпитание, но опознавайки го в израстването му, действайки с полагащото му се уважение и любов, можем да предотвратим много грешки и бъдещи взаимни страдания.
До скоро нямах възможност да отделям нужното внимание на децата ми, защото работното ми време не го позволяваше. Като се приберях вечер гледах да си легна по-бързо и да се "изключа" за околния свят. А сега работното ми време е такова, че успявам да погледна децата, къщата, съпруга. И всички са доволни /за къщата не знам/. Но преоткрих децата си чрез общуването с тях. Осъзнах, че те са само веднъж деца и този период няма да се повтори. Затова се опитвам максимално да съм с тях, до тях, за да им помагам, насърчавам, назидавам... Дали успявам - не знам.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4075
Блогрол
