Постинг
26.02.2008 00:40 -
Вдъхновението
Тази вечер препрочетох блога си. Направих си равносметка. И? Не се харесвам. Сега, в момента! Напоследък много рядко пиша. Но не мога да пиша без сърце, ей така машинално и без вдъхновение. Изгуби се накъде вдъхновението. А без него не може. То е онова необяснимо пламъче, постоянно трескаво търсено, копняно от творците и неизбежно изплъзващо им се. Сякаш има свой собствен живот с негов си особен ритъм. Идва и си отива когато си поиска. А тайната е следната: вдъхновението е Божий дар. Творецът е Този, Който решава Кога, Къде и Как. Само да не бъда разбран погрешно :) Този, Който благоволи да ни даде възможността да Го наричаме "Отче наш" е Щедър. Безкрайно! Но Той решава, защото знае кога е най-подходящото време, къде е най-подходящото място и как е най-подходящият начин. И дарява - точно и целенасочено. Остава само човекът да е готов, годен да приеме този небесен, светъл и чист пламък в себе си. Чист дар в чист съд. Отгоре слизащ пламък за нагоре издигащ се копнеж.
Тук не става дума за изгарящият огън идващ в плътта от Лукавия. Една необяснима настървена енергия, оставяща те без дъх, да изпълниш сатанинското внушение, чийто край за носителя й е: разруха и...пепел. В много автобиографични филми за хора на изкуството за съжаление виждам именно този огън, защото Господ Исус е казал ясно: "По плодовете им ще ги познаете". Сещам се за Камий Клодел например, опустошен от този огън и загубил любовта си.
А когато небесният пламък те жегне. Ах тогава става чудото! Опитах се да го опиша няколко пъти, но нямам думи. Само образи и сравнения - силно бълбукащ извор, настъпваща утринна зора, напъпващо дърво и всичко това събрано в едно неописуемо състояние на жизненост, радост и желание.
В творчеството на един вдъхновен човек винаги се усеща духът на небето - магнетичен зов към добро, светлина и мир.
Радвам се, че тук в блог.бг, мнозина са такива - вдъхновенни светлоносци.
Тук не става дума за изгарящият огън идващ в плътта от Лукавия. Една необяснима настървена енергия, оставяща те без дъх, да изпълниш сатанинското внушение, чийто край за носителя й е: разруха и...пепел. В много автобиографични филми за хора на изкуството за съжаление виждам именно този огън, защото Господ Исус е казал ясно: "По плодовете им ще ги познаете". Сещам се за Камий Клодел например, опустошен от този огън и загубил любовта си.
А когато небесният пламък те жегне. Ах тогава става чудото! Опитах се да го опиша няколко пъти, но нямам думи. Само образи и сравнения - силно бълбукащ извор, настъпваща утринна зора, напъпващо дърво и всичко това събрано в едно неописуемо състояние на жизненост, радост и желание.
В творчеството на един вдъхновен човек винаги се усеща духът на небето - магнетичен зов към добро, светлина и мир.
Радвам се, че тук в блог.бг, мнозина са такива - вдъхновенни светлоносци.
но е и вярно писаното: "бъдете трудолюбиви като мравчиците!
Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му, и според плода на делата му.” (Еремия 17:9-10) ...
Бог с Вас!
цитирайАз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му, и според плода на делата му.” (Еремия 17:9-10) ...
Бог с Вас!
...вдъхновен светлоносец.
цитирайАз се позачетох в блога ти и разбрах, че пишеш със сърце! Хубав
цитирайписала си 4 пъти и изтрих последните 3 :)
Иначе всеки тук влага от себе си каквото сметне за добре. Радвам се, че си намерила нещо и ти за себе си.
цитирайИначе всеки тук влага от себе си каквото сметне за добре. Радвам се, че си намерила нещо и ти за себе си.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4075
Блогрол
