Постинг
24.04.2008 01:32 -
За прошката
Преди години, малката ми сестра веднъж ме попита: - Бато, какво е прошката? Какво означава да простиш?
В момента, когато бях готов да изстрелям клишето трептящо на върха на езика ми ме озари прозрение. Не знаех!
Смутен само я гледах и трескаво търсех да й кажа какво знам наистина за прошката. Нищо! Сестра ми не искаше определение и описание на прощението,а
самата прошка.
- Не знам Зочек, наистина не знам. Но съм сигурен, че един ден ще разберем.
Минаха години. Научих някои неща за прошката и сега мисля да ги споделя - с Зорка, милата ми сестричка и с вас, четящите тези редове.
Прошката не е да забравиш! И да искаш - не можеш да забравиш злото!
Да простиш не е да кажеш - няма нищо. Белезите от раните не са нищо, някои продължават да си парят въпреки лекуващото отминаващо време.
Прощението е силата на разбирането. Наранилият те е същият като теб - страхуващ се, слаб, смъртен. Мнозина нараняват за да не бъдат наранени.
Болката ни съпътства в живота и страхът от нея подтиква някои да я изполват спрямо околните.
Прошката е приемане. Не примирение,а желание да се продължи напред въпреки случилото се. Стореното-сторено. Животът продължава.
Прощението е най-вече решението да не отмъщаваш, да избереш да не му го върнеш тъпкано - да го жигосаш двойно по-силно.
Прощението най-добре се разбира като се изживее.
Важното е да се разбере, че е жизненоважно да се прости. В молитвата "Отче наш" пише - "и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме ..."
Нека Великден наистина да е начало на велики дни в живота ни. Амин.
В момента, когато бях готов да изстрелям клишето трептящо на върха на езика ми ме озари прозрение. Не знаех!
Смутен само я гледах и трескаво търсех да й кажа какво знам наистина за прошката. Нищо! Сестра ми не искаше определение и описание на прощението,а
самата прошка.
- Не знам Зочек, наистина не знам. Но съм сигурен, че един ден ще разберем.
Минаха години. Научих някои неща за прошката и сега мисля да ги споделя - с Зорка, милата ми сестричка и с вас, четящите тези редове.
Прошката не е да забравиш! И да искаш - не можеш да забравиш злото!
Да простиш не е да кажеш - няма нищо. Белезите от раните не са нищо, някои продължават да си парят въпреки лекуващото отминаващо време.
Прощението е силата на разбирането. Наранилият те е същият като теб - страхуващ се, слаб, смъртен. Мнозина нараняват за да не бъдат наранени.
Болката ни съпътства в живота и страхът от нея подтиква някои да я изполват спрямо околните.
Прошката е приемане. Не примирение,а желание да се продължи напред въпреки случилото се. Стореното-сторено. Животът продължава.
Прощението е най-вече решението да не отмъщаваш, да избереш да не му го върнеш тъпкано - да го жигосаш двойно по-силно.
Прощението най-добре се разбира като се изживее.
Важното е да се разбере, че е жизненоважно да се прости. В молитвата "Отче наш" пише - "и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме ..."
Нека Великден наистина да е начало на велики дни в живота ни. Амин.
за кого е по-важна тя, за този който прощава или за този, комуто е простено?
цитирайМирът от прошката е двоен - за прощаващия и на простения. Старите българи са били много мъдри покланяйки се, целуващи ръка и просещи прошка на Заговезни.
цитирайтози въпрос. Аз винаги го свързам със забравата. Знам, че не е правилният път, но е най-лесния. Хубаво го мислиш. А е толкова трудно да се извърши истински. Поздрави за поста.:))
цитирайСъгласна съм с това , че прошката е преди всичко опит да се прояви разбиране и да се продължи , без да се прави опит да си връщаш на обидата.Смирението е това , което дава сила да простиш.Поздрав!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4075
Блогрол