Раждаме се в болка и умираме с болка. Живеем в болка. Всеки ден.
Дотолкова сме свикнали с нея, че не я усещаме и забравяме дори за нея. Докато се обади.
Рядко идва със цялата си острота и сила. В повечето случаи е слаба, но продължителна, понякога пулсираща, понякога тиха и прокрадваща се. Понякога е дълбока, много дълбока и те примамва да се потопиш в нея, да забравиш. Потъвайки в дълбините на примамливата забрава, цяло чудо е да изплуваш от бездната на лудостта.
Но както и да я наречем или опишем, все си е болка. Нежелана, но когато я няма за малко - липсваща!
В свещенните писания - книгата за многострадалния Йов пише: " човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре". (Йов глава 5, стих 7)
И най-щастливият човек на земята сам си знае болката!
Не можем да избягаме от болката, защото ние сме болка. Божията болка! Отказахме се от Родителя Си. Когато ни търси, предпочитаме да се крием. Уважавайки избора ни да бъдем свободни и независими напускайки Го, като Родител не можеше да ни изостави. Пое най-голямата болка - смъртта. От кръстната смърт на Спасителя имаме втори шанс за избор - да си живеем с болката очаквайки неизбежният край или да се завърнем като блудния син у дома.
От болка човек може да вдигне поглед към небето и да намери сили, утеха, живот.
От болка човек може да стисне зъби, да забие поглед в земята и мъка да бъде краят му.

за този прекрасен пост:))

Бях се отказал да отговарям на коментари, но веднъж се замислих как се чувствате когато моя милост мълчи - наистина малко неприятно се получава. Лек ден ти желая.

Пишете още, още и още....
Бог с Вас!

И аз искам да пиша, да пиша и пак да пиша, но...
Както по рано споделих във "Вдъхновението" нищо не става като не ти идва отвътре. Бебетата не се раждат за един ден ;)
Поздрав от България :)

ореш в нивата си. Това е израз не само на познания, но и на душевни търсения, страдания, размисли...

всеки българин е с такава заложба, иначе не бихме имали познатите нам "Титани на духа" от историята - далечна и близка. :) Подтикнахте ме да напиша следващия си пост - благодаря.

до известна степен ние си избираме дали да ни боли или не. вярно е, че понякога предпочитаме болката. но не и че е задължителна като елемент на нашето съществуване.

Благодаря ти, че го изрази. Поздрав.