Постинг
29.10.2008 14:05 -
Надменността на "праведните"
"9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия."
(Евангелие на Лука 18, стихове 9-12)
С риск да бъда обвинен в съдничество повдигам тази тема - за себеправедността.
Обичам да се взирам в човешките лица и да чета книгите на живота им - кой е, какъв е, на къде е. Хората са може би най-интересното нещо за изследване на този свят. Имам време кратко - една или две секунди, повече става нахалство. Всеки си има история. Планове и очаквания. Всеки има и една специална вътрешна настройка - самочувствие. (Повече за него - тук) Това себеусещане не остава скрито. Най-силна е проявата му в човешките взаимоотношения. Независимо от маските, които налагаме като визия, за да скрием действителната си същност, все пак проличава самочувствието ни.
Тъй като се движа често в религиозни среди, оттам ще споделя някои мои наблюдения. В църквите има една много специфична прослойка хора - "праведните". В повечето случаи с тях не може да се говори нормално - дистанция, кратки и отсечени отговори, изкуствена любезност. Не бих им обръщал внимание, ако не бях установил с течение на времето, че това отношение е като зараза. Все повече души се подхлъзват и неусетно за самите тях стават себеправедни. Изчезва искреното и естествено държане. Непосредствеността се губи като златна монета в общуването. За всичко имат отговор и винаги са прави. Ако не си съгласен с тяхното мнение, следват снизхоздителна усмивчица и елегантно изсулване или моментално категоризиране с епитети, подчертаващи колко си невеж, заблуден и грешен.
И въпросът ми е: кое е по-важно - ближния или правото? Защо?
10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия."
(Евангелие на Лука 18, стихове 9-12)
С риск да бъда обвинен в съдничество повдигам тази тема - за себеправедността.
Обичам да се взирам в човешките лица и да чета книгите на живота им - кой е, какъв е, на къде е. Хората са може би най-интересното нещо за изследване на този свят. Имам време кратко - една или две секунди, повече става нахалство. Всеки си има история. Планове и очаквания. Всеки има и една специална вътрешна настройка - самочувствие. (Повече за него - тук) Това себеусещане не остава скрито. Най-силна е проявата му в човешките взаимоотношения. Независимо от маските, които налагаме като визия, за да скрием действителната си същност, все пак проличава самочувствието ни.
Тъй като се движа често в религиозни среди, оттам ще споделя някои мои наблюдения. В църквите има една много специфична прослойка хора - "праведните". В повечето случаи с тях не може да се говори нормално - дистанция, кратки и отсечени отговори, изкуствена любезност. Не бих им обръщал внимание, ако не бях установил с течение на времето, че това отношение е като зараза. Все повече души се подхлъзват и неусетно за самите тях стават себеправедни. Изчезва искреното и естествено държане. Непосредствеността се губи като златна монета в общуването. За всичко имат отговор и винаги са прави. Ако не си съгласен с тяхното мнение, следват снизхоздителна усмивчица и елегантно изсулване или моментално категоризиране с епитети, подчертаващи колко си невеж, заблуден и грешен.
И въпросът ми е: кое е по-важно - ближния или правото? Защо?
По простата причина, че човек не винаги познава ближния си и понякога такива се явяват враговете ни, посочвайки гредите в очите ни :)))
цитирайна правото, стига да не е за сметка на ближния. Иначе няма да е право ;)
цитирай"Истина ви казвам!Грешниците и блудниците ще влязат преди вас в царството небесно..."
цитирайМисля, че ми е позната тази прослойка, макар че не се движа в религиозните среди, може би донякъде именно заради този тип хора.
А защо е като зараза това поведение, не знам. Може би защо дава някаква илюзия за сигурност, убежище от мъката на тежките въпроси, с които се сблъскваме постоянно.
цитирайА защо е като зараза това поведение, не знам. Може би защо дава някаква илюзия за сигурност, убежище от мъката на тежките въпроси, с които се сблъскваме постоянно.
rinsewind изненада ме с тези стихове, бях ги забравил. Наистина тези, които нямат какво да губят и знаят кои са, и се доверяват на невъзможната Любов към тях - ще бъдат първи в небесното царство.
alexanderkolev здравей! Имащите вид на благочестие ги има навсякъде, но най-много са там, където не би трябвало да са.
цитирайalexanderkolev здравей! Имащите вид на благочестие ги има навсякъде, но най-много са там, където не би трябвало да са.
" Наистина тези, които нямат какво да губят и знаят кои са, и се доверяват на невъзможната Любов към тях - ще бъдат първи в небесното царство."
Една лека забележка от мен:фарисеите са тези,които "знаят" кои са...Но това "знание" е и самата пречка.Те не искат да го изгубят,за да намерят себе си...
Грешниците и блудниците са хората,които поради своята "социална несигурност" са готови в по-висока степен да отхвърлят това привидно "знание" и да потърсят истинската си стойност и същност...Те са по-склонни да "губят"...А Истината е в обсега на Божиите измерения...
"...Тогава Исус каза на учениците си:Ако иска някой да дойде след Мене,нека се отрече от себе си,нека дигне кръста си,и така нека ме последва.
Защото който иска да спаси живота си,ще го изгуби;а който изгуби живота си ,заради Мене,ще го намери.
Понеже какво ще се ползува човек,ако спечели целия свят,а живота(душата) си изгуби?..."
цитирайЕдна лека забележка от мен:фарисеите са тези,които "знаят" кои са...Но това "знание" е и самата пречка.Те не искат да го изгубят,за да намерят себе си...
Грешниците и блудниците са хората,които поради своята "социална несигурност" са готови в по-висока степен да отхвърлят това привидно "знание" и да потърсят истинската си стойност и същност...Те са по-склонни да "губят"...А Истината е в обсега на Божиите измерения...
"...Тогава Исус каза на учениците си:Ако иска някой да дойде след Мене,нека се отрече от себе си,нека дигне кръста си,и така нека ме последва.
Защото който иска да спаси живота си,ще го изгуби;а който изгуби живота си ,заради Мене,ще го намери.
Понеже какво ще се ползува човек,ако спечели целия свят,а живота(душата) си изгуби?..."
rinsewind :) За грешниците би трябвало да пиша като по точен израз - "какво са", а не "кои са". Но както и да е, благодаря ти за забележката. :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4075
Блогрол
