Животодателят, мило мое, е създал всичко което диша и мърда на този свят. Едни от тези създания са и светулките – малки и съвсем обикновени черни буболечки. Денем никой не им обръща внимание – просто няма с какво да го привлекат. Живеят тихо и кротко. Вършат всекидневните си задължения съвестно. Обичат слънцето, семплата храничка и чистата водичка. Изобщо никой не би помислил, че са способни на нещо необикновено. Но това е денем. Когато тъмнина покрие небето и луната със своите приятелки, звездичките, не се покажат, тогава дете мое, става чудо. Стомахчетата на тези обикновени буболечки започват да светят. Цяла приказка е да ги гледаш как се реят в гората или на полето. Колкото е по-голяма тъмнината, толкова по-ярко започват да светят, а битката между светлината и тъмнината е стара, стара.

Много отдавна, най-добрият ангел, Луцифер, изменил на своя Цар. Приискало му се той да царува, но не като своя Цар, с любов и внимание, а със сила и измама. Излъгал много велики същества и ги настроил срещу Владетеля на Всемира. Успял да измами с хитрост и първото човешко семейство – Адам и Ева. Когато тъмнината проникнала в нашия свят, много животни напуснали своите грижовни, излъгани господари. Едни се заселили по полетата, други по горите и планините, трети се завърнали. Затова делим животните на диви и питомни.

Но да се върнем на светулките. Имат много врагове в мрака, защото светлината от тях ги издава и често заплащат за това с живота си. Светулките не светят за слава или за някаква придобивка. Светлината струи от тях даром за всички. И тази светлина не е натрапчива или заслепяваща, а мека и нежна. Те са щастливи да живеят светейки, даряващи, макар и за малко, светлина за всички в тъмнината. Битката между светлината и тъмнината продължава и днес, но малките светлоносци никога не били победени. Светулките са вестители на светлината – винаги ще има светлина! И в най-тъмната нощ, когато ги видиш, знай, зората на новия светъл ден е близо. В тъмнината не се виждат, но по мъждукащите светлинки всички знаят, че това са те – светулките.

Хора, които пръскат светлина, която
често погубва самите тях...
Поздрав! Прекрасна призказка :)))

по най-чистия начин, без его, сметки, интереси. Просто даряват, от това, което притежават в изобилие - свелтлината и за това тя си оставя в тях, нито намалява, нито изчезва. Колкото повече дават, толкова по ярка и красива става светлината.
Благодаря ти за приказкат Много обичам приказки.

Благодаря ти, че имаш такъв поглед и чувства. Защо ли в живота това е приказка?

бравос

като студентка обичах да се разхождам по един път, в града, в който учех...тези вечерни разходки са ми останали в съзнанието именно със...светулките, които ме съпровождаха редовно по този път, бяха много, много..и беше вълшебно!
още тогава се беше зародило в мен желанието да летя, като ги гледах...и най-вече да светя, летейки...заради красотата и топлината, които полетът носи...
много години след това...мечтата ми почна да се сбъдва...вярно, че е приказка...но истинска. всъщност няма измислени приказки, нали!
поздравявам те!

я, това е интересно, аз пък мислех че си летят и си светят, просто за красота :):))

че продължаваш да светиш и през тази година.

най-вече съм писал. Такива като майка Тереза, Алберт Швайцер и много други неизвестни "светулки".
victoriavselena радвам се,че ти е харесала "приказката".
keymaker колкото и тъмен да е светът ни, "светулките" го правят прекрасен за нас, нали :)

да напиша "притча" или "басня", но "приказка" е някак по-приемливо, разбираемо и близко за душата. Поздрав.
finbel благодаря!
basta вълшебството носено в стърцата ни кара и нас да светим, както става при теб и децата ти :)
bogoizbrania не ми хареса подтекста на коментара ти, нарочно ли го правиш?
lyudmilstefanov благодаря! Надявам се да не съм сам.

че всеки от нас може да бъде светулка. Стига да открие скрития фенер у себе с това, което може да даде на другите. Всеки притежава някаква дарба - един да пише, друг да рисува, трети да обича и т.н. Така че по този начин също даваме светлина на света... Не спирай да светиш :)))

Всеки може, стига обаче да иска.

Светлината на светулката наистина е уникална метафора, но тя може и да накара някой неин гонител да цопне ненадейно в обраслото блато.
Мм?

няма, само ще си намокри малко краката :) Впрочем, около блатата нали мирише ;) и то не много приятно.