Всяка вечер, след като се помолим, Лъчо казва: Татиии, айде сега да ми разкажеш за едно момченце и едно момиченце. Присядам до леглото му и започвам.
Имало едно време едно момченце и едно момиченце. Живеели те с мама и тате в една малка къщурка накрай китно селце близо до гората. Бедни били родителите им и не можели да си позволят кой знае какво – всичко припечелено от слугуването по богаташките домове отивало за храничка – недохранването до болест води. Е, понякога купували и някоя друга дрешка – срамота е гол да ходиш. Та играли си веднъж момченцето и момиченцето със съседските деца на пясъчника пред дома им. Правели един голяяяям пясъчен замък. По едно време се чуло: Прррр, прррр. Уплашили се децата и се разбягали, само момченцето и момиченцето останали гледайки смело към гората, откъдето се чувало страховитото пръхтене. Изведнъж един грамаден бял кон изскочил от гората, а на него – царят. Ядосан бил царят, че улисан в преследването на един елен се загубил в дъбравата и останал сам. Затова пришпорвал ядно големият кон, а той пръхтял недоволно и шумно от лошото отношение. Изморен от ловът бил царят, прашен, жаден и гладен. Дръпнал юздите на големият кон и спрял пред момченцето и момиченцето, които изобщо не трепнали. А те направили лек поклон, показвайки уважението си към навъсеният цар. Слязъл царят от коня и без нищо да казва седнал на пейката пред къщичката на момченцето и момиченцето да си почине. А момченцето веднага отишло да напълни едно дървено корито с водичка – да се измие царят и да се освежи. Момиченцето изтичало да донесе каната с която баткото щял да полива на прашният ездач. Измил се царят, освежил се и пак седнал без нищо да каже. Умислило се момченцето – с какво да нахрани скъпият неканен гостенин. Сухият хлебец не бил за стомаха на свикналият да яде изискани ястия цар. Дръпнало момиченцето батко си за ръкава и прошушнало нещо на ушенцето. Усмихнал се момчягата и изтичало този път към овощната градина на татко. И започнало бавно и внимателно да се катери по ябълковото дърво – никой не може да откаже вкусен и сочен плод. Откъснало най-голямата и най-хубавата ябълка от върха на дървото, налята със сладост от слънцето. Взел царят подадената измита ябълка и отхапал. И ...чак примижал с очи - толкова сладка била ябълката.
Благодарил царят за вниманието и си тръгнал.
Какво станало по- нататък – ще разберем утре вечер миличък
Дали е вярно това, не знам , но ти си много добър разказвач на приказки, което си е даденост...
Но децата прощават и си очакват обещаното, нали :)
Че гладът на изгубения в гората е сериозен повод да харесаш поднесената ябълка - това е едно на ръка.
Но селските ябълки, а също и картофи и всякакви плодове и зеленчуци са с доказани качества и имат сертификат от най-лицензирания експерт в природата - Червейчето!
Щом червейчето е вътре, значи няма нищо химическо, отровно и вредно, нищо, което да убива Божийте аромати и сладост.