И така мил Лъчони, време е за приказка. Аз съм далеч, но баба ще ти прочете сега тази приказка преди лягане. И гушни баба силно, както го правим ние. Какво станало с момченцето и момиченцето...
„ След като изпратили царят с големият бял кон, момченцето и момиченцето тръгнали да се прибират към дома. Свечерявало се, скоро мама и тате щели да се приберат изморени от работа. А трябвало да приготвят трапезата, да стоплят водичка за измиване, да донесат дръвца за печката. Изведнъж момиченцето извикало жално и започнало да плаче. А баткото разтревожен я питал:
- Какво става? Защо плачеш?
Развълнувано момиченцето не можело нищо да каже и само показало с пръстче напред. И какво да види баткото: пясъчният замък с хубавите високи кули бил съборен от царският кон. Улисани в грижата си към изморения цар, не били забелязали как грамадният кон стъпкал трудът на децата. Тогава момченцето гушнало сестричката си и започнало да я милва по главичката, също както правела мама.
- Недей да плачеш. Утре ще извикаме нашите приятели, дето избягаха и ще им разкажем за хубавите дрехи на царя, за големия красив кон. Докато им разказваме, заедно ще направим още по-голям замък, но този път стабилен и с яки дебели кули, така че дори конят да се върне да не може да го разруши.
- Да - казало момиченцето – това лошо конче няма да може да разруши нашия замък.
- Еее, недей така да говориш. Тате казва, че не е добре да се произнасят думи, които обиждат и нараняват. Конете са умни животни. Кончето не го е направило нарочно, беше изподрано от храстите откъдето изскочи. Нали знаеш как сърби от шиповете на тези храсти като се одраскаш. Било е раздразнено от раните по краката и не е гледало къде пристъпва.
Така благо и внимателно, както правел тате, говорело момченцето и продължавало да милва сестричката си по главицата. Усмихнало се момиченцето, избърсало сълзите, хванало баткото за ръчичката.
- Хайде, трябва да побързаме да приготвим трапезата, скоро мама и тате се прибират.
И двамата затичали към малката уютна къщичка. А на другият ден царят....”
Какво направил царят ще разберем друг път.
Хайде сега Лъчинка хубаво се завий, затвори очички и...сладки сънища.