Като деца на Твореца и ние носим заряда, силата да променяме. Носим стремежът, гладът към новото, красивото, възвишеното. Мнозина предпочитат топлото гнездо на стабилността, непроменимото, но това е противоестествено. Цялата вселена тупти в свой си ритъм. Само мъртвото е статично, неподвижно. Все що живее има пулс!
Когато аз творя, тогава заявявам пред цял свят – Жив съм, Свободен съм, Ето ме!
Всички носят заряда, пламъка на Твореца, но мнозина се отказват да го разпалят – дали от мързел, дали от нежелание или просто ей така. Защото промяната която прави творческият акт изисква посвещение, усилия, целеустременост и къртовски труд. Много труд, понякога с години!
При съзнанието, че ние сме преходни и това което можем да създадем също, мнозина се плашат от вероятността за загуба, трудът им да отиде нахалост – отказват се. А водата не търпи застой – вмирисва се, блатясва. Така и творчеството – залинява, умира, угасва. А с него и ние си отиваме – дошли от нищото и отишли пак в нищото.
Това е творчеството – бунт срещу небитието! Какво от това, че съм временен и създаденото от мен застрашено от унищожение – аз пак ще го направя! Такъв е животът – или Си или не си. Накъдето и да се обърнеш, всяко нещо си има място и цел. Така и човекът създаден последен при Сътворението - за да бъде първи, корона, завършек.
Защо да творя? Защото това е животът ти човече, иначе си мъртъв!
Към теб kosara2008 и към всички.
