По случай празниците реших да разкажа една история - да припомня Великият дар, който имаме не само на Коледа и Нова Година.

„Други е избавил, а пък себе си не може да избави!“ (Евангелие Матей 27:42)

Цинкът е сиво-бял метал, който не се намира в чисто състояние, но рудите съдържащи го са пръснати по целия свят. Смесва се успешно с всички видове елементи. Цинк с кислород (цинков окис) дава прекрасна бяла боя, използва се в производството на гуми за автомобили, основа е за козметични препарати. Цинк с мед се използва за печатане върху тъкани и емпримета. Съчетанието на цинк с хлор запазва дървото. По същият начин и Исус обитава с нас и благославя всички хора в най-различни обстоятелства.

Когато се нагрее, цинкът става мек. От него могат да се изковат много тънки листове или източват фини жици. И най-силните удари на чука не го строшават – издържа на огромен натиск. Тежки преси и валяци могат да променят формата му, без той да се разкъса, строши или разедини. Натискът на обърканите ученици, на гневната тълпа и на самият Сатана не са преломили Господ Исус, нито са Го съкрушили. „Отче, прости им!“ е казал Той за убийците си.

Желязото и стоманата отслабват от корозията. Влажният въздух „подхранва“ унищожителната ръжда. Но върху цинка влагата създава само предпазен пласт – също както бялата дреха на Христовата праведност предлагана от Него, предпазва от греха.

Ако поставим парчета мед, желязо, калай или сребро в разтвор на азотна киселина, така че да не се допират, те постепенно ще се разтворят. Същите метали, запоени към парче цинк и поставени в азотна киселина, ще останат здрави и непокътнати, но цинкът ще се разтвори. Цинкът закриля другите метали от унищожаващата киселина, но вършейки това, той самият бива унищожен. Така и Исус Христос избра да пострада и да умре, за бъдем запазени от унищожаващите последици на греха и смъртта, когато съединим себе си с Него чрез вяра.