Съкровищата на blagorodnik

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.01.2011 01:11 - Ласката

Автор: blagorodnik Категория: Лични дневници

Прочетен: 3498 Коментари: 3 Гласове:

Да. Прав си! Човек прави, струва все за децата си мисли - как да ги улесни. Животът не е лек, но поне тях да уреди - с дом. Ей, баба ми, дето къща имаха баш на връх билото над селото, викаше на дядо ми:
- Шайко, дай да направим нещо, къщата горе рути се вече. Направи там, в дъното на селото долу - да имат децата къде глава да подслонят. Поне големият, сина, да има нещо.
А тя, баба ми, да знаеш каква жена беше. Сляпа, но какъв силен слух имаше. Чуваше ни нас на горния етаж какво си говорим. И какви нежни пръсти имаше, с нежна душа, всичко усещаше. Стареца й направи от борови колци нещо като парапет, така из къщата по-леко да се придвижва - единият й крак беше отрязан, левият крак. От гангрена ли там или от друга болест, не знам. И тя, така пипнешком си ходеше из дома, не излизаше навън. Къде да излиза? Сляпа, с един крак! И всичко й беше на място - чисто, подредено. Отиде до шкафчетата, отвори чекмеджетата - знае всичко кое, къде е. Страшна жена! Седем внука е отгледала, няма пет, шест. И си отиде така - леко. Стареца разправя: усетил в просъница през нощта, някой се приближил тихо до него, целунал го по бузата, погалил го по челото, а той помислил, че сънува нещо си и се обърнал на другата страна. А на сутринта намерил бабата паднала до леглото й - починала.
Явно усетила жената, че си отива и станала да се сбогува с дядо ми.
Така - с ласка!

Нагоре