Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2012 12:58 - Живки
Автор: blagorodnik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6164 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 20.01.2014 22:15


 Имало някога един търговец на ябълки. Грижлив, внимателен - градините му били равни редове като строени войници пред генерал. А ябълките му, всичките червени, бляскави, сочни, сладки - известен и търсен бил търговецът заради тях. Една година едно от новите дръвчета, които засадил и вече очаквал първи плод, се оказало различно. Дало жълти ябълки - леко накиселявали, по- малко на брой от обикновено очакваното, но затова пък едри, изобщо - нестандартни ябълки. Чудел се търговецът какво да прави - няма да види пари от това дърво, но решил да го остави за още една година. Наредил на един от градинарите си да направи пак калем на дървото, дано върже и почне да дава червени ябълки. На другата година - същата работа. Жълти ябълки - едри, леко кисели и с някакъв особен привкус, който го нямал при червените. Мислил, мислил търговеца - накрая отишъл, направил сам калема и оставил за още една година дървото. На третата година - нямало промяна, ябълките били пак жълти. Ядосал се търговецът и една нощ взел, че отишъл да сече дървото. Замахвал той с брадвата, а дървото треперело сякаш, аха да му каже нещо - недей, ще ти наплодя повече ябълки, остави ме, но търговецът вкоравил сърцето си, замахвал люто и искал час по скоро да свърши, за да не пропълзи жал в сърцето му.   Минало се време. Разболяло се детето на търговеца на ябълки. Викал все известни лекари, купувал от скъпи по-скъпи лекарства, но не помагало - детето линеело от ден на ден. Докато една вечер наминал един стар билкар, живеещ в близката планина. Чул за болката на търговеца и решил да помогне. Пуснали човека вътре при детето, гледал, що гледал, па рекъл:    - Това се случва рядко, но все пак се случва по нашия край. Не бой се, лекува се тази болест, не е страшна. Има едни ябълки, жълти на вид,  живки им викат - който ги хапне, някак си живва, идва му силица. Рядко се намират, но се раждат по нашия край - така е направил Господ, помага ни още преди бедата да е дошла. В оная нощ, кога си сякъл дървото, видял те е пазача на градината ти, изчакал те настрани и после събрал де какво е останало. Половината плод на мен ги прати, като на добър приятел. Ето вземи тези двечките, само те останаха. И не сечи дърво що плод дава, макар различно да е. Така е и при хората. Раждат се всякакви на този свят, различни сме, но общо взето не се различаваме кой знае колко един от друг. Случва се, макар и рядко, по селата и градовете, да се родят и такива , някак особени деца - дали ще са недъгави, леко отнесени, постоянно засмени или нещо друго, но са някак друг сорт хора. Е, кръвта им е червена като нашата, човеци са, не са чудовища. Просто не са като останалите хора, личат си, като белязани са. Обикновено хората странят от тях, но тези които ги опознават добре, разбират едно - обичат да се раздават и го правят толкова леко, като дъх. Само другият да е добре. И живота си дават също така леко - като дъх! 



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. panazea - Хайде , бе !
25.02.2012 13:59
Къде се загуби ?
Много хубав разказ !:)))
Панацея
цитирай
2. blagorodnik - Рядко вече влизам
21.04.2012 12:35
тук, но все пак влизам ;)
цитирай
3. dobsun - Както винаги
01.06.2012 15:54
верен на стила си. Поздрави :))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: blagorodnik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 481036
Постинги: 134
Коментари: 526
Гласове: 4075
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031