Постинг
09.04.2012 14:44 -
Прокаженият
От " Не само с хляб"
"Нямаме такъв Първосвещеник, Който не може да състрадава заедно с нас в нашите немощи, но имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях" Евр.4:15
В края на 17 век свещеникът Жозеф Дамиен напуснал Белгия, за да служи като мисионер сред прокажените от хавайския остров Молокан. В продължение на 5 години работил вярно за тези окаяни жертви, изолирани поради смъртоносната си болест. Но изглеждало, че е напразно. Никой от прокажените сякаш изобщо не го било грижа, че той бил оставил всички удобства на дома си, за да се опита да ги спечели за Бога.
И един ден забелязал бели мънички петънца по ръцете си. Почувствал и известно вдървяване на пръстите. Това можело да означава само едно. Той самият вече имал проказа точно както хората около него. Вълна на ужас го завладяла, като си помислил в какво положение изпаднал; сега бил осъден на също такава ранна смърт, както и всеки друг в колонията. Преди бил само чужд посетител, а сега, когато носел същата смъртна присъда както всички наоколо, станал един от народа, един от тях.
С нова решимост Дамиен подновил службата си. Новината, че чужденецът е заболял от проказа бързо се разпостранила. Стотици прокажени се насъбрали пред неговата колиба, за да му засвидетелстват подкрепата и съчувствието си. На богослужението следващата седмица църквичката била препълнена.
Каква била разликата? Жозеф Дамиен станал един от обречените, на които се опитвал да помогне.Той носел онова, което и те носели. Тахната смърт била негова смърт. Прокажените можели да разчитат на Дамиен, защото той вече ги разбирал. Той бил свързан с тях и те били свързани с него. Той имал какво да им каже и те имали какво да му кажат. Вече думите му на наставление и ръководство придобили ново значение.
Днес всеки човек има нуждата да разбере, че преди 2000 години един Чужденец дойде на Земята за да стане Един от нас. Проказата на греха неминуемо води до смърт и само на Господ Исус Христос може да се разчита, защото Той знае какво мислим и как се чувстваме днес.
"Нямаме такъв Първосвещеник, Който не може да състрадава заедно с нас в нашите немощи, но имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях" Евр.4:15
В края на 17 век свещеникът Жозеф Дамиен напуснал Белгия, за да служи като мисионер сред прокажените от хавайския остров Молокан. В продължение на 5 години работил вярно за тези окаяни жертви, изолирани поради смъртоносната си болест. Но изглеждало, че е напразно. Никой от прокажените сякаш изобщо не го било грижа, че той бил оставил всички удобства на дома си, за да се опита да ги спечели за Бога.
И един ден забелязал бели мънички петънца по ръцете си. Почувствал и известно вдървяване на пръстите. Това можело да означава само едно. Той самият вече имал проказа точно както хората около него. Вълна на ужас го завладяла, като си помислил в какво положение изпаднал; сега бил осъден на също такава ранна смърт, както и всеки друг в колонията. Преди бил само чужд посетител, а сега, когато носел същата смъртна присъда както всички наоколо, станал един от народа, един от тях.
С нова решимост Дамиен подновил службата си. Новината, че чужденецът е заболял от проказа бързо се разпостранила. Стотици прокажени се насъбрали пред неговата колиба, за да му засвидетелстват подкрепата и съчувствието си. На богослужението следващата седмица църквичката била препълнена.
Каква била разликата? Жозеф Дамиен станал един от обречените, на които се опитвал да помогне.Той носел онова, което и те носели. Тахната смърт била негова смърт. Прокажените можели да разчитат на Дамиен, защото той вече ги разбирал. Той бил свързан с тях и те били свързани с него. Той имал какво да им каже и те имали какво да му кажат. Вече думите му на наставление и ръководство придобили ново значение.
Днес всеки човек има нуждата да разбере, че преди 2000 години един Чужденец дойде на Земята за да стане Един от нас. Проказата на греха неминуемо води до смърт и само на Господ Исус Христос може да се разчита, защото Той знае какво мислим и как се чувстваме днес.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4075
Блогрол
