Постинг
16.01.2014 22:27 -
Ех, сърце!
Автор: blagorodnik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7885 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2014 07:27
Прочетен: 7885 Коментари: 10 Гласове:
9
Последна промяна: 17.01.2014 07:27
Боли. Наистина и буквално. Живея в очакване да бъда уволнен и то защото не си мълча! Много ми дойде. Как започна всичко.
На 24 декември, следобед, звъни телефона на съпругата - на село баща й паднал в двора на къщата и е приет във Видинската болница с диагноза инсулт. Да тръгне при първа удобна възможност.
На 26 декември към 11 часа ми звънят от Шумен - баща ми починал! Приготвих се набързо и с децата тръгнах към 14 часа за Шумен.
На 27 декември минах подред полицията, квартирата на баща ми, траурната агенция, съдебната медицина, селото на баща ми... и сърцето започна да ме боли. Не исках да се вълнувам. Стисках зъби и лицето ми беше камък.
На 28 декември, 12 часа на обяд, го погребах. Беше много красив. Баща ми.
Прибрах се от погребението и спомените ми са като от просъница.
На 29 декември тръгнах рано сутрин с колата за Видин. Трябваше да прибера другия тати от болницата - на 30 декември го изписваха. Вечерта, цялото семейство пак бяхме заедно.
На 30 декември, отидохме всички рано сутрин в болницата - чакаше ни пак път, за София. Облякох тати и се опитвах да го разведря - беше жълт и слаб. Горкия, приготвил се за умирачка.
На 31 декември целият ден мина в приготовления за посрещане Нова година - децата си искаха празника. В 24.00 часа Тонито спеше дълбоко, Лъчо гледаше със светнали очи фойерверките през прозореца, тати легнал на леглото слушаше внимателно какво ни пожелава президента, а ние - бяхме просто уморени.
После започна ежедневието - колата се развали, скарах се с дясната ръка на прекия ми началник, паднах от стълба докато режа сухите клони на едно дърво, взех Господня вечеря, водих тати на преглед - в сряда пак влиза в болница, поправиха ми колата.
И сега си лежа пред лаптопа и се оплаквам на всеослушание, но знам едно със сигурност - Бог не ме е оставил.
А сърцето все така си боли.
На 24 декември, следобед, звъни телефона на съпругата - на село баща й паднал в двора на къщата и е приет във Видинската болница с диагноза инсулт. Да тръгне при първа удобна възможност.
На 26 декември към 11 часа ми звънят от Шумен - баща ми починал! Приготвих се набързо и с децата тръгнах към 14 часа за Шумен.
На 27 декември минах подред полицията, квартирата на баща ми, траурната агенция, съдебната медицина, селото на баща ми... и сърцето започна да ме боли. Не исках да се вълнувам. Стисках зъби и лицето ми беше камък.
На 28 декември, 12 часа на обяд, го погребах. Беше много красив. Баща ми.
Прибрах се от погребението и спомените ми са като от просъница.
На 29 декември тръгнах рано сутрин с колата за Видин. Трябваше да прибера другия тати от болницата - на 30 декември го изписваха. Вечерта, цялото семейство пак бяхме заедно.
На 30 декември, отидохме всички рано сутрин в болницата - чакаше ни пак път, за София. Облякох тати и се опитвах да го разведря - беше жълт и слаб. Горкия, приготвил се за умирачка.
На 31 декември целият ден мина в приготовления за посрещане Нова година - децата си искаха празника. В 24.00 часа Тонито спеше дълбоко, Лъчо гледаше със светнали очи фойерверките през прозореца, тати легнал на леглото слушаше внимателно какво ни пожелава президента, а ние - бяхме просто уморени.
После започна ежедневието - колата се развали, скарах се с дясната ръка на прекия ми началник, паднах от стълба докато режа сухите клони на едно дърво, взех Господня вечеря, водих тати на преглед - в сряда пак влиза в болница, поправиха ми колата.
И сега си лежа пред лаптопа и се оплаквам на всеослушание, но знам едно със сигурност - Бог не ме е оставил.
А сърцето все така си боли.
а сърцето никога не лъже, нали знаеш,..лека вечер
цитирай
2.
анонимен -
Каквото
16.01.2014 22:36
16.01.2014 22:36
и да кажа, няма да означава нищо.
Имай предвид обаче, че няма вечен мрак.
цитирайИмай предвид обаче, че няма вечен мрак.
сърцето не лъже и живота продължава, колкото и да боли :) Лека и спокойна вечер и на теб.
цитирайЕдна година става откак загубих моя и още боли. Трябва да поплачеш, всичко ще се оправи.
цитирайза подкрепата.
цитирайИ на теб много ти се е струпало... Само ще ти кажа (не че това ще ти помогне), че от 6-ти януари съм като вързано куче. Където и да отида: до кухнята или до магазина - тиччам да се върна, защото майка се мисли за млада и силна, става да върви и пада. Не искам никога да си спомням как изглеждаше след последното падане....
цитирайИ край мен много смъртни случаи - близки, познати... Слава Богу, родителите ми са живи и здрави. Убедена съм, че Бог те носи на ръце, докато минаваш през тези трудности :)
цитирайтака ще е. Само Бог да ни дава сили да не падаме духом.
цитирайДобсън.
цитирайИ аз си мисля за моя татко . Осиротях си !
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4075
Блогрол
