Постинг
24.03.2014 21:19 -
Един който знае!
Всеки си има слабост! Дали малка, голяма, няма значение - слабост, която ни тормози със своята хронична непоправимост. Усилия, воля, обещания, нерви - всичко е напразно. Все едно да смачкаш в шепите си вода. Мине се, немине време и пак падение пред поредното изкушение, последвано от вина, угризения, самообвинения. В зависимост от това колко си упорит( не, че е нещо лошо да си упорит, но себетормоза ще трае по-дълго), след известно време накрая разбираш - безнадеждно е! Да си смениш гените би било по-лесно. Барон Мюнхаузен издърпваш се за косите барабар с коня от блатото е неприложимо явление за реалният ни изпълнен с грешки живот. Тогава да вземем да се гръмнем ли, що??? Не! Тъй като не можем със собствени сили да се справим със слабостта си, редно е да потърсим помощ отвън. Ще е голяма грешка да се потърси такава при подобно нам човек - грешен. И той си има слабост!
Само Един Е, Който няма. Без слабост, без недостатък, без грях.
"Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да ни състрадава в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно". Помазаника Исус, Господ и Спасител!
Разказват, че веднъж Наполеон останал сам в едно от сраженията и той се опитал да се спаси от преследващите го руски казаци в близко малко градче. Бягайки из уличките се шмугнал в едно кожухарско дюканче. Пребледнял помолил за помощ. Кожухарят съжалил чужденеца и го скрил в близката огромна купчина от кожи. Няколко мига по-късно нахлули казаците и почнали да крещят къде е беглеца. Кожухарят само неразбиращо повдигал рамене. Без много обяснения извадили сабите си и почнали да мушкат из купчините кожи. Като не открили нищо, бързо се отказали и си заминали. Малко по-късно френските войски влезли в градчето и Наполеон с най-голямо облекчение се изтупал от прахта пред дошлите от личната му гвардия войници. Любопитен кожухарят попитал императора какво е чувствал, когато лежал там долу под кожите и казаците го търсели. Засегнат от дързостта и леката ирония, ядосано заповядал на гвардейците си да вържат кожухарят с кърпа на очите и да го разстрелят лично пред Негово Величество. Кожухарят се вцепенил. Усещал как го сграбчват здрави войнишки ръце, как го му връзват ръцете и краката. Последен поглед към отворената врата на дюкана и очите му били вързани. После чул как се зареждат пушките и командата на императора за стрелба. Това било краят и тресейки се очаквал голямата огнена болка.
После...чул стъпки. Някой свалил бавно превръзката. Видял Наполеон пред себе си, който тихо му казал:
- Сега вече знаеш!
Господ Исус Христос знае какво е умора, изтощение, преследване, глад, жажда, обида, разочарование, страх, болка. Знае какво е смърт! И е Победител. Не е оставил в неведение човешкия род - ето средството: постоянна ежедневна връзка с Него - молитвата, Божието слово и службата към ближния. Единствено Той може да спаси от слабост.
Само Един Е, Който няма. Без слабост, без недостатък, без грях.
"Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да ни състрадава в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно". Помазаника Исус, Господ и Спасител!
Разказват, че веднъж Наполеон останал сам в едно от сраженията и той се опитал да се спаси от преследващите го руски казаци в близко малко градче. Бягайки из уличките се шмугнал в едно кожухарско дюканче. Пребледнял помолил за помощ. Кожухарят съжалил чужденеца и го скрил в близката огромна купчина от кожи. Няколко мига по-късно нахлули казаците и почнали да крещят къде е беглеца. Кожухарят само неразбиращо повдигал рамене. Без много обяснения извадили сабите си и почнали да мушкат из купчините кожи. Като не открили нищо, бързо се отказали и си заминали. Малко по-късно френските войски влезли в градчето и Наполеон с най-голямо облекчение се изтупал от прахта пред дошлите от личната му гвардия войници. Любопитен кожухарят попитал императора какво е чувствал, когато лежал там долу под кожите и казаците го търсели. Засегнат от дързостта и леката ирония, ядосано заповядал на гвардейците си да вържат кожухарят с кърпа на очите и да го разстрелят лично пред Негово Величество. Кожухарят се вцепенил. Усещал как го сграбчват здрави войнишки ръце, как го му връзват ръцете и краката. Последен поглед към отворената врата на дюкана и очите му били вързани. После чул как се зареждат пушките и командата на императора за стрелба. Това било краят и тресейки се очаквал голямата огнена болка.
После...чул стъпки. Някой свалил бавно превръзката. Видял Наполеон пред себе си, който тихо му казал:
- Сега вече знаеш!
Господ Исус Христос знае какво е умора, изтощение, преследване, глад, жажда, обида, разочарование, страх, болка. Знае какво е смърт! И е Победител. Не е оставил в неведение човешкия род - ето средството: постоянна ежедневна връзка с Него - молитвата, Божието слово и службата към ближния. Единствено Той може да спаси от слабост.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4075
Блогрол
