Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2016 18:54 - Прост ли е българският народ?!
Автор: blagorodnik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 826 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 16.04.2016 21:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нужна е трезва преценка!
Първо: притежаваме „завидно“ ниско самочувствие, което демонстрираме под път и над път и второ: изкуствено помпаме самочувствието си с постоянни изблици на „Вижте: колко велики сме били, сочейки избирателно историята си и какво сме дали ние на света, изброявайки открития, личности и уникални български специалитети.“
Като отметнем тези ни две особености, да зададем отново въпроса: Прост ли е българският народ?

Българите като народ сме много тъпкани, използвани и лъгани както от свои, така и от чужди. Наивни и простодушни, имаме тежка съдба. Допълнително си утежняваме живота със завистта, която имаме като национална черта. Но да сме прости, не сме. Притежаваме удивителна природна интелигентност и сръчност. Бързо се ориентираме в предимствата на положението, в което се намират другите народи и се стремим да усвоим и възползваме от „привилегиите“. Българинът е силно адаптивен и оцеляващ. Подчертан индивидуалист. Оставен сам всред чужди, не смее да си показва „рогата“ от вродена стеснителност; положителните качества излизат на преден план. Има слабост към авантата, като обича на хляба мекото и на работата лекото, но когато е мотивиран от справедливо заплащане с допълнителни бонуси заема правилната позиция на лоялност и коректност. Интересното е, че когато се чувства приет и оценен, в работата си вмъква творчески елемент. Светът е пълен с проявили се българи, признати творци и изследователи, само не и в България – разгръщането на пълен потенциал на таланта е мисия печална. Не отричам, че има отделни индивиди (както всяко стадо си има мърша), които къде поради леност, къде поради глупост, са най-тежкия случай на недостатъците на българският народ и са срам за нас. Но са малцина!

Изразяваме чувствата си предимно делом, отколкото словом. Оттам и прословутата ни семейна загриженост – закрилническо отношение към узряло, задомено вече потомство или семейните кръгове (почти като мафия), стремящи се да уредят до девето коляно роднини на висши ръководни постове.

Често се цитира пословичната ни слабост към псувните, като белег на простотия. Всъщност българинът е намерил отдушник на безсилието си, на гнева и страха във вербалният си бунт срещу всяка несправедливост и нередност в живота си. Когато е мачкан или нещо не върви както трябва, какво му остава освен да изпсува, да се изплюе встрани и да продължи. Не сме по вайканията. Не стоим на едно място. Търпим, плюем и ...продължаваме. Иначе решението на псувните се крие в уважението към жената. Майките и бабите, отрано закърмили децата с подобаващата им към тях (майки и баби) почит, не ще чуят впоследствие горчиви и мръсни думи. Но освен псувните, стои и въпросът за клетвите и проклятията. Някъде бях чел, че имаме над 2500 злословия, а едва към 800 благопожелания. Бог да ни е на помощ срещу тази мерзост - сквернословието. Българският народ има нужда от светлина в душата си, от вяра, от чиста и свята реч. Това е и молитвата ми – чист и свят народ. Делом и словом. Амин.



Тагове:   реч,   псувни,   прост народ,   клетви,


Гласувай:
3
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vandela007 - Докато четях,
15.04.2016 20:09
разбрах едно: С мааалки изключения, аз съм типична българка.
цитирай
2. blagorodnik - И аз
16.04.2016 21:26
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: blagorodnik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 310460
Постинги: 123
Коментари: 515
Гласове: 4040
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728