Необмисленото говорене докарва беди,  а внимателният в приказките си  си спестява неприятности.   Спомням си две случки преди години, които са ми за урок.
Първата: бях назначен в голям частен парк-градина като отговорник по поддържането му. Висока заплата, добри работници, чуден парк - всичко точно. В грижата си за обекта един ден разбрах, че едно труднодостъпно местенце не се полива - липсва поливна система. И то точно до централното място, където стопанина на имота обичаше да ходи. Веднага се свързах с фирмата отговаряща за поливната система, мои стари познати. От дума на дума се разбра, че шефа на строителната фирма, при изграждането на основната сграда решил да си спести главоболието за тревна площ пет на три метра. Налагало се да се прокоповат тунели, да се разбива бетонна стена, развалят вече положени скъпи вносни плочки. И това за някаква си трева - абсурд! Да, но тези подробности не ги знаех тогава и реших да споделя с главния мениджър опасенията си за едни спестени пари (повлиян по-скоро от приказките на познатите ми от фирмата за напоителни системи). По-късно ми казаха, че главният мениджър и шефа на строителната фирма били близки приятели! Останалото е история. Втората: кандидатствам за градинар в американското посолство. Интервюто върви добре, доволни са от трудовата ми история (изглежда и от досието), бил съм единственият кандидат от мъжки пол с допълнителни умения (имаха предвид опита ми в почистваща фирма преди да се захвана с градинарството) и питаха за готовността ми да работя в частен имот извън посолството, естествено срещу допълнително заплащане. Доволни от отговорите ми, изредиха всичко което предлагат: три пъти по-висока заплата от тази, която получавах; почивка през почивни дни (знаеха, че държа за спазването на съботата като свят на Господа)и национални празници; безплатни медицински грижи и зъболекар вътре в посолството; коледен бонус; облекло, храна и прочие. Накрая ме попитаха имам ли въпроси. Кой дявол ме дръпна за езика тогава да питам дали мога да стана технически ръководител имайки предвид завършеното висше образование??? Осезаемо почувствах как топлата дружелюбна атмосфера спадна с няколко градуса, усмивките замръзнаха и: - " Благодарим Ви за явяването на интервюто господин Лазаров. Довиждане. Ще Ви се обадим." Човекът, който ме изпрати беше настоящият технически ръководител!