Съкровищата на blagorodnik :: Воля за смисъл

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.05.2017 22:38 - Воля за смисъл

Автор: blagorodnik Категория: Лични дневници

Прочетен: 2457 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 08.05.2017 22:40

Записки логотерапия 2: Вторият фундамент от трилогията на смисъла е воля за смисъл. По дидактични причини, използвайки метод на евристично опростяване, автора противопоставя волята за смисъл както на принципа за удоволствие, с който е пропита психоаналитичната мотивационна теория, така и на волята за власт - понятие, заемащо главна роля в адлерианската психология. Според Виктор Франкъл, воля за удоволствие и волята за власт са производни по отношение изначалната воля за смисъл, тъй като удоволствието се явява следствие от реализация на смисъл, а властта - средство за постигане цели. Определена сума от власт се явява като обща предпоставка за реализация на смисъла. Един вид,както волята за удоволствие, така и волята за власт не могат да бъдат самоцел. В психодинамичната теория на Фройд и в контекста на психологията на Юнг, човек се разглежда като същество поддържащо или възстановяващо вътрешното си равновесие, следвайки влеченията си и удовлетворявайки инстинктите си. Именно затова се говори за воля към смисъл, отколкото за потребност от смисъл или влечение към смисъл. Ако действително човек се влечеше към смисъл, то той би започнал да го следва, за да премахне напрежението повдигнато от това влечение и да възстанови вътрешното си равновесие. Така представено, човек няма нужда от смисъл, а от своето собствено равновесие, в крайна сметка от самия себе си! Следователно, понятието самоактуализация или самореализация не е достатъчно основание за теорията на мотивацията. Самореализацията, подобно на властта и удоволствието, принадлежи към феномени, които са следствие от постигането на други цели; феномени, които колкото по-малко са достъпни, толкова повече се опитваме да ги направим предмет на непосредствено желание и по този начин се отклоняваме от реалната цел. Човек се реализира дотолкова, доколкото намира и реализира смисъл.(заб. Няма смисъл - няма действие!) Други учат, че крайната цел и основният стремеж на човека е развитие на потенциала. Сократ вярваше, че има потенциал да стане престъпник, но решил да не го въплъщава и в това е всъщност отговора. Нека си зададем въпроса - какво в крайна сметка трябва да се утвърждава: човек е длъжен да се старае да въплъти в живота си вътрешния потенциал или да изрази себе си? Скритият мотив, стоящ зад кое да е гледище е всъщност желанието да се намали напрежение, възникващо от разрива между това, което човек е и това, което човек трябва да бъде; напрежение между съществуване и същност, или, иначе казано, между битие и смисъл. Императив на Пиндар - Да бъдеш себе си (заб. Бъди себе си!) - губи императивното си качество и се превръща в небезизвестното разбиране, че човек е винаги такъв, какъвто трябва да бъде (заб. Аз съм това, което съм). Фактически, напрежението между битие и смисъл е неизкоренимо в човека. То е заложено в битието на човека и затова е необходимо за менталното здраве. Излагайки аргументацията си по отношение смисловата ориентация, Виктор Франкъл, стига до другия проблем - смислова конфронтация. Първото се отнася за това, че човек представлява себе си изначално ориентиран към смисъл; второто се отнася към това какъв трябва да бъде, тоест трябва да придобие смисъл. Според д-р Ирвин Страус, смисълът, който битието трябва да реализира, представлява превъзхождащо го като позиция и смисълът никога не се явява самото битие. Докато дистанцията се запазва, смисълът влияе на битието. Смисълът задава темпото за битието - задвижва, мотивира. Битието е непълноценно и неустойчиво, ако не носи в себе си стремеж към нещо извън пределите му. От този ъгъл, може да се каже, че има хора-пионери и хора-миротворци. Първите ни изправят пред смисъла и ценностите, поддържащи така да се каже смислова ориентация; вторите смекчават бремето на смисловата конфронтация. Понякога, когато смисловата ориентация се превръща в смислова конфронтация, означава, че свободата на индивида е достигнала в своето развитие нивото на отговорността. Човек е отговорен за реализацията на особен смисъл в своя личен живот! Но също така отговорен пред нещо, било то общество, или хуманизъм, или човечеството, или собствено съзнание. Същевременно съществува мнозинство хора, които обясняват своето съществуване не в плана носене отговорност пред нещо си, но по-скоро пред някой си, а именно - пред Бог. Логотерапията, като особена теория и медицинска практика е длъжна да се самоограничава във фактологическите доказателства, като оставя на пациента възможността сам да решава, как да разбира своята отговорност: в руслото на религиозна вяра или агностични убеждения. Логотерапията трябва да остане достъпна за всеки! Логотерапевтът не е упълномощен съзнателно да влияе на решението на пациента как да интерпретира своята отговорност или какво включва в себе си неговият личен смисъл.

"Психология и екзистенциализъм", Виктор Франкъл, Виена, 1967г.

Нагоре