Тази седмица станах неволен слушател между шефката и главния майстор във фирмата, където работя. Говореха за вярата, религията и от дума на дума стигнаха до един общ техен познат, който се замонашил. Бил в някакъв манастир близо до София и недоволствал от неспокойствието причинявано от туристите. Спорът възникна именно затова - прав ли е монахът да се възмущава затова, че нарушават усамотението му?
От малък имам проблем със слуха и може би този недъг е спомогнал за свръх чувствителността ми и лесната ми наранимост. Децата наистина са много жестоки в нерафинираното си отношение към различаващите се по нещо от тях. Затова и живеех някак в мой си свят, изпълнен с мечти и фантазии. Бях щастлив, когато отидех в Шуменската градска библиотека и напълнех торбичката догоре с книги-фантастика, приключенски, исторически; всичко, което ме откъсва от реалния свят за часове. Имах и един сърдечен приятел, с когото бяхме запалени киномани. Веднъж щяхме да се побратимим по индиански, но той се уплаши в последния момент да си реже китката :)
Баща ми недоволстваше от моята отнесеност и разсеяност - искаше да израстна като мъж, а не като женчо. Затова против желанието ми ме записа първо да тренирам борба, а после заради високия ми ръст - баскетбол. Но всичко си беше от днес за утре - не се задържах дълго в отборите.
Годините на пубертета бяха изпълнени с трепети и романтика. Нямах никаква представа за секса и всичко, което неминуемо подсказваше за тази неделима част от живота ме изпълваше с отвращение. За мен момичетата бяха феи и всяко пошло отношение към тях в думи или на дело предизвикваше гневна реакция. Тогава ми дадоха прякора "Джентълмена".
Самовглъбяването и самоанализът бяха пазители на душата ми. Исках да съм чист и добър във всяко едно отношение. Идеализмът беше дишането ми.
Първата пукнатина в рицарската броня се появи в последната година на средното ми образование, когато се сприятелих с антипода си-момче от малцинствата, дошло от близките селца на града. В един клас от 24 момичета и 4 момчета, нямах голям избор за приятел. Особено, когато сте на един чин и откровено те помоли да му помогнеш.
Впоследствие бях искрено шокиран когато постепенно осъзнах, че на момичетата може да им е приятно опипването и сексуалните подхвърляния. За мен любовта беше нещо чисто и свято (и сега е); поведението на връстниците ми не се връзваше с представите ми. Оттогава женомразството започна да набира сила в сърцето ми, но и любопитството към другия пол :)
След училището започнах веднага работа в Сердика-Шумен. За 5 години обиколих всички цехове, къде за по няколко дена, къде за по-дълго. Колеги ми бяха както откровени простаци, така и високоинтелегентни хора. Една от колежките в сиренарския цех беше светла душица. Привлече вниманието ми с уважението проявявано към останалите, независимо от произход и манталитет; с кротостта и благостта излъчвани от лицето й. Постепенно станахме една неделима двойка. Странното е, че паралелно с нея се сприятелих и с един турчин-шизофреник. Никой не искаше да работи с него, защото наистина понякога прекаляваше с глупостите си. :) Работех с един ангел и с един дявол!
Тогава може би пожелах да стана монах-аскет!
Привличаше ме самотата всред планинските гори, тишината и мира, ненарушавани от светска глъч и суета. Търсех онова извисяване на духа над огорчението, мъката и болката. Исках да се слея с чистотата на небето - да бъда свят и неопетнен.
Дядо ми с насмешка казваше за мен "Паисий Хилендарски", но именно Паисий за мен бе идеален образ на всичко, което ценя в човека.
Сега мисля, че това не е волята на Небесния ни Отец - замонашването. Верно, нашия Господ Исус казва: "Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец" (Ев.Матея 5:48), но казва също и " Идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света." (Ев.Матея 28:19)
Божията воля е да се раздаваме, даром сме получили-даром да даваме, било доброта, било състрадание или благост. Всичко положително, което имаме е всъщност небесен дар не за нас, а за тези около нас.
Добре е понякога наистина човек да се усамоти, да събере сили в близостта с Бога и природата, но животът му е сред хората. Това е дълг и той не е тежък.

Напълно съм съгласна с теб Благородник,животът ни е сред хорта, и ние сме призвани да служим на другите - както Исус е служил,а Той е наш пример!!! Клипчето е невероятно!!! Поздрав! :)

Поздрав и на теб!

Благодаря. :)

да срещнеш Бог - от там нататък човек може да направи много добри неща, но без Него не е същото...

Изолирането от света не ни прави по приятнина Бога.Отдаването на Бога е живот сред хората в служба на Бога.Правилно отбелязваш , че Исус иска от нас да сме сред хората и да правим ученици.
Благодаря ти за хубавия постинг.