Има моменти в живота ни, които ни носят наслада и правят битието ни по-леко. С някои така сме свикнали, че не ги забелязваме и усещаме неимоверната наслада от тях едва след дълга липса. Като например сънят. Едва ли има по сладко нещо от един сън, когато си будувал по различни причини няколко нощи. Или след дълга раздяла да се любиш с любимия човек, наслаждавайки се на всеки споделен миг. Има моменти дълбоко интимни и лични – утехата на тишината, самотната разходка в гора или отпуснат в люлеещ се стол на верандата, да се наслаждаваш на лекия бриз идващ от близкото езеро или утринното спокойно море. Повечето от тези моменти са редки и може би на това се дължи насладата, която изпитваме. Особени редки са душевният мир и мигът на спечелена победа. А други са цял ритуал – топлата вана с последващ масаж и накрая завит с родопско одеяло да отпиваш бавно от чаша с горещ шоколад. Или подготовката за празнична вечер и после ведрата атмосфера над трапезата.

Съботата е определена да бъде наслада като почивка, като благословия, като свещенодействие – цял един ден! Колко жалко, че в много религиозни общества е претрупана с излишни ритуали, правила и забрани.

Кратки и непринудени моменти носещи наслада са гукането на доволно бебе или изненадваща среща със стар приятел и дългият разговор на спокойствие в някое закътано кафене.

Животът е кратък и горчив, но поръсен обилно с мигове на наслада. Наслади му се!