Всеки жив човек по лицето на земята е носител на три чудни небесни дара - вяра, надежда и любов. Животът зависи от тези трите, едно да липсва и човек е мъртъв. Любовта е тайнство с което се раждаме и за което умираме. Надеждата: докато дишам - надявам се*. А вярата е проблем на човека още от зората на неговото съществуване. Пътят на вярата през човешката история е изпълнен с отстояване на истина,право и отговорност. Съвременният човек е ограбен от една страна от популярното учение на безверието - еволюцията, от друга страна - от модерни духовни течения за самоусъвършенстване и самообожествяване, и от религията на държавата с подчертани политико-икономически интереси.
Вярата е дълбоко лично и съкровено светоусещане, твърда убеденост за неща, които не се виждат. Съзнание за кой си, какъв си, от къде идваш и накъде отиваш.  Чрез вяра човек приема "Винаги ще има утре!"* за реално и по този начин категорично отхвърля претенцията на смъртта да е естествен завършек на живота. Чрез вяра човек осъзнава неповторимостта и уникалността на личността която е. Индивидуалността му е пълно отрицание на постоянният натиск да бъде като всички. Всеки се ражда с вяра и усещане за мисия в живота, която трябва да осъществи единствено той. Жаждата за знание, за творчество, за движение, за развитие е от вяра към вяра да бъдеш. Но вярата не е иманентна, изцяло и неотменимо вътрешно присъща на същността на човека, тоест тя е като присадка по свръхестествен начин. Враждата* срещу злото проявена като съвест и копнеж по загубената интимна връзка лице в лице с Бога, намира израз именно във вярата, която търпи както развитие, така и деградиране, и извращение.  Бъдете благословени с вяра в Спасителя!*       * "Докато дишам - надявам се" от "Dum spiro, spero", Овидий  * "Винаги ще има утре", Одри Хепбърн  * Битие 3:15
* Евангелие на Лука 18:8 

Интересни неща пишеш, но... много рядко.
Пиши по-често, постингите ти ни карат да се замисляме за някои неща с вечна стойност.
Поздрав!

над много неща мисля. Не мога да огрея навсякъде и за това така - по малко тук, по-малко някъде там. Благият дядо на друма полегат, дето ти обещах, още не мога да го довърша, когато му дойде времето, тогава :)