Съкровищата на blagorodnik

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.01.2014 21:07 - Една живка

Автор: blagorodnik Категория: Лични дневници

Прочетен: 6578 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 20.01.2014 21:24

Понякога човек като се събуди по никое време през нощта и мислите му тръгнат като детска лодка пусната по течението на река, има само две възможности за посоката им. Едната е глупости (на търкалета, както обичам да казвам) - банални битови неуредици, болки и болчици, небивалици разни от рода на "какво ще стане, ако...". След известно време въздъхне отегчен осъзнал безсмислието на това което мисли, обърне се на другата страна и се помъчи да заспи отново - кога успешно, кога не. Втората възможност е мислите да се завъртят и потънат във водовъртежа на това което е впечатлило човека или пък развълнувало най-много през отминалия ден. Тъй като сега в случая съм от щастливците на вторият миг, бих искал да споделя какво ме развълнува толкова, та тежката ми глава потънала във възглавницата да отхвърли безвремието на съня. Обичам да чета споделеното от приятели ми във Фейсбук, така и попаднах на статия за едно момче със синдрома на Даун: натисни тук Наблюдавал съм ги тези странни и особени личности. Удивление буди тази тяхна слънчева радост и чиста обич към всичко и всеки. В една църква гледах как едно момче със синдрома на Даун тича към всеки познат, да го прегърне, да покаже колко много се радва да го види. Честно, смущавам се от толкова много обич, която не иска нищо в замяна. Една прегръдка и сияе от щастие! Имам честта да познавам и едно малко момиченце на име Йони (моля родителите й да ми простят, че давам името й, но повече информация няма да публикувам). За нея написах и разказа "Живки". Като гледам очите й усещам допира до един друг свят - там няма зло, няма страх, няма мъка, няма болка. Само радост, радост, радост. За нея всичко е игра, достойно за усмивка. Един рожден ден го празнува без край! Животът й е един безконечен празник. Останалите около нея сме някак ощетени, осакатени един вид. Страхуваме се от толкова много чиста радост и не осъзнаваме колко много сме загубили борейки се да имаме нещо си. Не случайно такива лъчезарни хора са сред нас - уж "нормалните". Признавам си, че не съм готов за такъв свят, макар и вярвайки, че има такъв. Свят за който Господ Исус казва, че само тези с детски, чисти души ще влязат там.

Нагоре

Тагове: Даун,